Да госпожа

Перевод "Да госпожа" на английский Синонимы Другие результаты Комментарии к записи Да, госпожа премьер-министр! отключены Comments for Yes, Prime Minster! are now closed. Да, госпожа Шин просила передать вам свои поздравления, Казама-сэнсэй. Yes. Madame Shin told me to send you her greetings, Kazama sensei. Да. Госпожа, они знают. Ma'am, he's found out. Эта цацка для девчонки госпожи, да? Да, присядьте, госпожа Холидей. Yes, have a seat, Mrs Holiday. "Да, госпожа", я кивнула послушно. "Yes, Mistress, please," I whispered fearfully. И ты девочка, поторопись с делами, разговор господ не должен быть подслушан! - Да, госпожа. And you girl, hurry up with the tasks, the talk of gentlemen is best not overheard! "Да, госпожа", я кивнула послушно. "Yes, ma," we chorus obediently. Да, госпожа, Хана, конечно, конечно. Yes, Mrs. Hannah, of course. ВЕДУЩИЙ: Да, пожалуйста, госпожа Геттемюллер. 23 Yes, please continue, Ms. Gustafson. Да, у госпожи Фатимы было много времени, чтобы выйти, пойти в комнату, Why, if Mrs. Fatima was able to leave the individuals, go to the bedroom, ВЕДУЩИЙ: Да, пожалуйста, госпожа Геттемюллер. THE CHAIR: No, please continue, Ms. Hazelton. Здесь же и поработал я хорошо, да и госпожа Фортуна немножко была на моей стороне. It was a great feeling, and Mrs. Fain was there with me step by step. "Да, госпожа", - сказала я, потея за моими вуальными покрывалами. "Yes mom", I said as I put on my short duffel coat. Одни хотят, чтобы я была медсестрой, другие хотят, чтобы была школьницей, госпожой, да кем угодно. Some guys want me to be the nurse, some guys want me to be a schoolgirl, a dominatrix, whatever. Да, госпожа Обри, я могу продать их поштучно, но если кто-то заинтересуется, и сделает предложение на весь товар, я не смогу отказать ему. Dea Mrs. Aubrey, of course I could sell them by the pound but somebody has already shown interest in them and if this person makes me an offer I can't refuse for the whole lot, then there's nothing I can do for you. Нам удалось записать комментарий самой госпожи судьи. We managed to get the statement from the judge herself. Ничего не

Отвори и госпожа Гарднър влезе в стаята.— А, ти си изпила супата, миличка. Това е добре. Скоро ще се оправиш.— Кога се разболях? — попита госпожа Раймър.— Чакай да пресметна. Случи се преди три дни, в сряда. Петнайсети. Стана ти зле около пет часа.— А! — Краткото възклицание значеше твърде много. Към четири часа госпожа Раймър се бе срещнала с доктор Константин.— Както си седеше на стола, изведнъж се свлече — поясни госпожа Гарднър. — Каза „Ох!“ и това беше всичко. После започна да повтаряш унесено: „Заспивам… Аз заспивам…“ И наистина заспа, а ние те сложихме в леглото и повикахме доктора. Оттогава не си ставала.— Предполагам, че няма друг начин да разберете коя съм аз, освен по лицето ми, искам да кажа — осмели се да отбележи госпожа Раймър.— Странен въпрос — озадачи се госпожа Гарднър. — Бих искала да знам по какво друго можеш да познаеш един човек, освен по лицето? Макар че ти си имаш белег по рождение, ако това те удовлетворява.— Белег по рождение? — Госпожа Раймър се зарадва, защото тя нямаше нищо такова.— Петно с форма на ягодка под левия ти лакът — продължи госпожа Гарднър. — Погледни си го, миличка.„Това ще докаже истината“ — рече си госпожа Раймър. Знаеше, че няма белег с форма на ягодка под левия лакът. Вдигна ръкава на нощницата и видя петно с формата на ягодка.Госпожа Раймър избухна в сълзи.След четири дни госпожа Раймър стана от леглото. Беше намислила редица планове за действие и ги беше отхвърлила.Да покаже написаното във вестника на госпожа Гарднър и да й обясни. Дали щяха да й повярват? Госпожа Раймър беше сигурна, че няма да отиде в полицията. Щяха ли да й повярват там? Знаеше, че няма.Да отиде в кантората на господин Пайн. Без съмнение, тази идея й се бе сторила най-добра. Защото щеше да каже на мазния мошеник какво мисли за него. Но не бе в състояние да приложи този план, поради изключително важна причина. Намираше се в Корнуол (вече бе успяла да го научи) и нямаше пари за пътуването до Лондон. Цялото й състояние възлизаше на две дири и четири пенса в една овехтяла

Добродушно изражение. Ръкавите й бяха навити нагоре и носеше престилка.— Ето! — възкликна жената — Тя се събуди! Елате, доктор!Госпожа Раймър отвори уста, за да каже някои неща, но те останаха неизречени, защото мъжът, който влезе след пълна жена, изобщо не приличаше на елегантния и мургав доктор Константин. Беше приведен възрастен човек, който я оглед иззад дебелите стъкла на очилата си.— Така вече е по-добре — каза той, като се приближи към леглото и взе китката на госпожа Раймър. — Скоро ще се оправите, драга моя.— Какво ми е? — поиска да узнае госпожа Раймър.— Припаднали сте — обясни докторът. — Два дни бяхте в безсъзнание. Няма нищо страшно.— Хубаво ни изплаши, Хана — каза пълната жена. — Мяташе се и бълнуваше невероятни неща.— Добре, добре, госпожо Гарднър — побърза да я спре докторът. — Но пациентката не бива да се вълнува! Скоро ще се изправите на крака и всичко ще е отново наред, драга моя.— Не се тревожи за работата, Хана — продължи госпожа Гарднър. — Госпожа Робъртс идва, за да ми помага, така че се справяме. Ти си лежи спокойно и се оправяй, миличка.— Защо ме наричате Хана? — попита госпожа Раймър.— Ами, нали така ти е името! — рече объркано госпожа Гарднър.— Не. Моето име е Амелия. Аз съм Амелия Раймър. Госпожа Абнър Раймър.Докторът и госпожа Гарднър се спогледаха.— Е, почивай си! — каза госпожа Гарднър.— Да, да, не бива да се тревожите! — посъветва я докторът.Те излязоха. Госпожа Раймър остана да лежи в леглото и да недоумява. Защо я нарекоха Хана и защо си размениха онзи поглед, сякаш им стана забавно, когато им каза истинското си име? Къде се намира и какво става с нея? Тя се измъкна от леглото. Почувства слабост в краката си, но успя да отиде бавно до малкия прозорец-капандура и да погледне… Видя някакъв селски двор! Напълно объркана, тя се върна обратно в леглото. Какво прави в тази селска къща, която не бе виждала никога в живота си?Госпожа Гарднър влезе отново в стаята с паница супа на поднос.Госпожа Раймър я засипа с въпроси.— Какво правя тук? Кой ме е довел?— Никой не